Oбщина Долни чифлик

Село Голица се намира в Източна Стара планина, в планински район. Последното местоположение на селото е под височини наречени „голеши“, където на югозападния склон се намира селото. Отстоянието от Варна е 58 км, а от Общинския център гр. Долни чифлик е 20 км. От землището на селото извира Голишката река, която по-надолу се съединява с Еркешката и образуват река Двойница (Чифте дере, Куру Камчия/Суха Камчия).

Селото заедно със с. Козичино (Еркеч) и с. Аспарухово (Ченге) е един от центровете на т.нар. етнографска група ваяци. Корените на това село се крият много назад във вековете самите голичани се имат за преки потомци на аспаруховите прабългари, който са останали като остров между славянското население. В селото се говори на много интересен архаичен диалект, запазен. Голичани са много добри колонизатори като са предали диалекта и фолклора си на много села от Варненска, Бургаска и Добричка област. През годините на османската власт селото се е ползвало с привилегии като дервентджииско село – задължение било на жителите да пазят Дюлинския проход. Нещо с което голичани много се гордеят е, че през владичеството в селото никога не са живели турци. В последните години се засили интереса към останките от т.нар. „хемски порти“ това е едно грандиозно фортификационно съоръжение, което се намира в землището на селото и е служило за отбрана на византийската империя от нашествието на северните племена. след проведените археологически разкопки беше уточнено че датировката му се отнася към 3 – 4 век.

След руско-турската война от 1828 г. – 1830 г. една част от жителите на с. Голица, начело с Кара Марин бягат от турците в Русия, като се заселват в Бесарабия – сега Одеска област в Украйна. Там основават село и го наричат Голица. И до днес, връзките на двете села не са прекъсвали. Тези връзки започват учениците, като си пишат писма – така наречените „до непознато другарче“, след това на няколко пъти на групата за автентичен фолклор на българската Голица гостува в с. Голица – Украйна и съответно на украинската Голица в България.

Църковният храм е построен и осветен през 1850 г., именуван е на Св. Димитър. Реставриран е през 1998 г. по инициатива на Църковното настоятелство/Михна Кръстева, Иванка Дойчева, Стойка Димитрова/ и кмета Янко Трифонов Христов, с финансовата подкрепа на Кмитство с. Голица, Фондация „Бъдеще за България“ на Елена Костова дарила 3 млн. лв. неденоминирани, Завод „Дружба стил“/г-н Димитров1500000 лв.неден., Община Д.Чифлик с Кмет Н.Зюмбюлев. Дървения Материал е дарен от Горско стопанство Г.Чифлик с директор г-н Л. Кузов и други, дарения от цялото население като най-активни са Стоян и Димо Яневи, Стойка Стоянова, Стефан Душев. Цялата реставрация се ръководи от архитект Олег Николов. След ремонта освещаването се извършва от Сливенкия владика Йоники. В момента се нуждае от смяна на керемидите на покрива. На север от селото са разположени верига от каменисти полуголи хребети наречени „Голеши“ като всеки голеш е именуван, например „Тенкия голеш“, „Големия голеш“, „Пенов голеш“, „Дидейова чука“, „Стара голица“ и други. На върха на „Стара голица“ има извор-чешма наречена „Светия кладенец“. съществува традиция да се посреща изгрева на слънцето и да се пълни вада от „Светия кладенец“ на 6 май – Георгьовден.

радиционният събор на селото се чества на 8 ноември (Димитровден по стар стил). Честване на Петльов ден на 2 февруари. Първата седмица на месец август в местността „Гермето“ се провежда традиционния вайковски фолклорен събор – през 2008 г. участниците са от 43 вайковски села – над 800 души. Председател на журито е Георги Андреев – композитор диригент на оркестъра на ДАНПТ „Филип Кутев“ – София. Единственият в страната монумент на петела ще бъде открит на 2 февруари (Петльовден) в с. Голица, община Долни чифлик, съобщиха от общината, цитирани от БГНЕС.

Историята на тази традиция ни връща към времето на османското владичество, когато властите в империята събирали т.н. „кръвен данък“ (девширме).

Според този данък периодично насилствено били събирани деца от мъжки пол от подчинените християнски народи на всеки 5 или по-малко години. Данъкът бил въведен през 14 век и бил събиран редовно чак до 18 век. При грабването на децата пратениците на султана белязвали вратите с кръв, та да знаят в коя къща са били.

Легендата разказва, че за да спаси момченцето си, веднъж една майка заклала петел и с кръвта му намазала чердака, портичката и оградата пред дома си. Когато пристигнали, еничарите видяли знака и отминали дома ѝ.

Петелът е символ на тази традиция, тачен в този край на България. Той е също ден на здравето на децата, на момченцата и на мъжете, и плодовитостта им. Всяка година, на 2 февруари жителите на долночифлишките села Голица и Кривини облечени с празнични дрехи разхождат петел по улиците на селото, след което го обезглавяват и с кръвта му се напръскват портите, където има мъжка рожба. Части от сварения петел заедно с пита и мед се раздават на съседите за здраве.На този ден не се работи, защото се вярва, че това е „черен“ ден и ако се подхване нещо, то няма да свърши добре, децата ще се раждат белязани.Не се реже с нож, не се правят сватби, защото „къщата ще се почерни“, гласят строгите забрани за празника Петльовден.

Население - 508 души(15 юни 2020 г.)
Землище - 48,822 km²
Надм. височина - 233 m
Пощенски код - 9114