Web Content Viewer
ActionsХарактеристики на общината
Община Долни чифлик сe разполага в Североизточна България, в подножието на Източна Стара планина, а част от територията й покрива поречието на р. Камчия. Разположена е в югоизточната част на област Варна и обхваща част от централната част на Българското Черноморско крайбрежие.
С площ от 489,093 km2 заема 2-ро място сред 12-те общини на областта, като това съставлява 12,78% от територията на областта. Границите ѝ са, както следва:
- на запад – община Дългопол;
- на северозапад – община Провадия;
- на север – община Аврен;
- на изток – Черно море;
- на югоизток – община Бяла;
- на юг – община Несебър, община Поморие и община Руен от област Бургас.
В териториалните предели на общината се включват общо 17 населени места - 1 град и 16 села:
• град Долни чифлик – център на общината;
• кметства: Шкорпиловци, Рудник, Старо Оряхово, Детелина, Голица, Пчелник, Венелин, Горен чифлик, Гроздьово;
• населени места с кметски наместници: Солник, Нова Шипка, Ново Оряхово, Кривини, Бърдарево, Юнец , Булаир.
На крайморската територия на Долни чифлик са формирани 4 курортни комплекса: „Камчия – Лонгоза“, „Шкорпиловци – север“, „Шкорпиловци – юг“ и „Шкорпиловци – село“.
Община Долни чифлик е с добре развит сухопътен транспорт. На територията й се намира гара от жп линията Синдел-Карнобат, през която е трасиран пан европейски транспортен коридор № 8. Третокласният път III-904, минаващ през общинските населени места Старо Оряхово и Гроздьово, ги свързва с Община Провадия и е с важно стопанско значение за цялата Варненска област, Той е най-пряката шосейна връзка на населените места от Североизточна България с Южното Черноморие.
Отстоянието на Долни чифлик до столицата София е 450 км, а до областния град Варна – 38 км.
От населените места до общинския център може да се достигне в рамките на около 25 минути и по този начин неговата достъпност е благоприятно условие за навременното обслужване, осведомяване и снабдяване на населението.
Релеф
Територията на общината е характерна с разнообразния си полупланински ландшафт, който се спуска от височина 550 m – вр. Дедеева чука, разположен на северозапад от село Голица, на билото на Камчийска планина, като част от Източна Стара планина, лъкатуши през многобройните речни и морски тераси, разлива се по широката до 5 km Долнокамчийска долина и завършва с пясъчните дюни по най-дългата (над 10 km) плажна ивица по Българското Черноморско крайбрежие.
Релефът на общината с преобладаващо невисоки наклони е благоприятен за развитието на земеделска дейност, гражданско и промишлено строителство. Пясъчно-плажната ивица при устието на р. Камчия и Фъндаклийска е най-дългата на българското черноморско крайбрежие. Микроклиматичните особености на бреговата зона разрешават сравнително продължителен курортен сезон.
Климат
Климатът е умерено-континентален с изразено черноморско влияние; средната годишна температура е 12 °C. Зимата е сравнително мека, пролетта прохладна, лятото – сухо, слънчево и топло, есента – топла и продължителна.
Годишните валежи за общината са под средните за страната (550-600 мм). Слабо се увеличават от крайбрежните части към вътрешността. Годишната сума на валежите, както и тяхното сезонно и месечно разпределение очертават по-благоприятни за вегетацията на растенията условия в западните части на общината.
За общината е характерен малък брой на дните с мъгла и снежна покривка. Ветровият режим показва преобладаване на западните на първо място и източните ветрове на второ. Западните ветрове са с най-голяма честота през зимните месеци, а източните ветрове са с най-голям дял през топлото полугодие, поради бризовата атмосферна циркулация.
За продължителен период от време - над 115 дни, от средата на юни до края на септември, климатът е изключително благоприятен и за балнео- и рекреационни процедури и таласотерапия.
Води
Цялата територия на общината се отнася към границите на Черноморския водосборен басейн. През цялата северна част на общината - от запад на изток, преминава почти цялото течение на река Камчия с дължина от 48 км, с малко изключение в Община Аврен. От юг в нея се вливат реките Дебелец, Сарпдере, Чаирдере и други по-малки, водещи началото си от Камчийска планина.
В югоизточната част преминава цялото течение на Фъндъклийска река, а в най-южната част, в землищата на селата Голица и Бърдарево – горното течение на река Двойница.
На територията на общината има изградени пет язовира - „Рудник“, „Долни чифлик“, „Торсуна“, „Юнец“ и „Пчелник“, водите на които се използват предимно за напояване на земеделските земи в Долнокамчийската долина.
Термални минерални води са разкрити в източната част на общината в района на с. Шкорпиловци в район “Долна Камчия”. Водата съдържа мине¬рали с промишлено и балнеоложко значение. Те са с характеристики, които позволяват прилагането им за лечение и профилактика на широк набор от заболявания – сърдечносъдови, опорно - двигателни, неврологични, гинекологични, дихателни, кожни и обменно-ендокринни. Въпреки добрите предпоставки, водите не се използват за балнеолечение.
Почви
За по-голямата част от територията на общината са характерни черноземните почви, а в планинската част – ливадни. За Камчийската низина е характерно преобладаването на алувиално ливадните почви.
Съгласно ерозионната карта на България районът на Долни чифлик е категоризиран като район с неерозирали почви. Депонираните токсични отпадъци се съхраняват в специални «ВВ» кубове в околностите на с. Пчелник, на дози момент няма данни за трайни или значителни влошавания на почвите.
Полезни изкопаеми
Полезните изкопаеми са природен ресурс със значим потенциал за развитието на промишлеността в общината. Долночифлишката газонефтена област се оценява като широкоперспективна по отношение на запаси от нефт и газ. През последните години са правени изследвания в акваторията на шелфа за разкриване на нефт и газ от български и чуждестранни фирми., но причини с наднационален характер и към този мамент стопират процеса.
На местата на сушата около с. Ново Оряхово и с. Шкорпиловци са установени газопреливания.
Няма наличие на рудни изкопаеми, освен мангановите руди при с. Рудник, които не се експлоатират поради ниското съдържание на манган.
Геоложките особености са обусловили наличието на находища на строителни материали на територията на общината: пясъци, чакъли забетон, глини и мергели за тухли. С промишлено значение са находищата на:
- глини за тухли и керемиди при с. Гроздьово;
- мергели за тухли и керемиди в землището на с. Гроздьово;
- пясъци при с. Старо Оряхово.
Практически край голяма част от населените места има разработени малки кариери за пясък, чакъл и глина, предимно за задоволяване строителните нужди на местната общност.
Кариери за баластрени материали има резкрити по коритото на р. Елешница, р. Армера, р. Луда Камчия, над с. Горен чифлик.
Кариери за камък има в селата Голица, Булаир, Бърдарево, южно от гр. Долни чифлик.
Кариери за глина има по терасата на р. Камчия, до с. Горен чифлик в участъка „Лонгоза“, край с. Гроздьово и в с. Пчелник – местността „Балтата“.
По-малки находища на пясък има край селата Нова шипка по долината на р. Камчия, с. Шкорпиловци и с. Детелина.
Поземлени и горски ресурси
Както бе упоменато вече, общата площ на община Долни чифлик е 480 093 км2. От нея около 170 000 дка са селскостопански фонд и около 285 000 дка - горски фонд. Земеделските територии заемат площ от 175 036 дка, или 36,1% от територията на общината. Обработваемата земя в земеделските територии е с обща площ 135 642 дка – 27,8% от територията на общината и 81,9% от земеделските територии. Обработваемата земя включва в себе си площта на нивите, трайните насаждения и ливадите с относителен дял, съответно 86,7%; 12,7% и 0,6%. Относителният дял на земеделските територии и на обработваемата земя има една от най–ниските стойности в цяла Варненска област. По последна информация от ОС „Земеделие“ гр. Варна, размерът на обработваемите площи е 86 011,4 дка, като процентът на тези площи спрямо общата обработваема площ във Варненска обл. е в размер на 16,80%. Информацията е за стопанската 2019-2020 год.
Мерите и пасищата заемат площ от 23 058 дка, или 13,1% от земеделските територии. Заедно с обработваемата земя, мерите и пасищата формират т.н. стопанисвана земя – общо 158 700 дка, или 32,6% от територията на общината. Най–голяма е площта им в землищата на селата Голица – 4 780 дка и Бърдарево – 3 543 дка. Останалата част от земеделските територии се заема от други необработваеми земи с обща площ 17 136 дка. От тях 5 552 дка са заети от гори, създадени върху земеделски земи, 3 554 дка полски пътища и 8 030 дка – непригодни земи /скали, пясъци и др./.
Преобладаващи категории земи в общината са от ІІІ до V категория по поречието на р. Камчия и от VІ до ІХ категория в балканските села. По данни на ОСЗГ, изоставените земеделски земи на територията на общината са 53 473 дка, което е тревожен факт за развитието на земеделието и изисква специално внимание от централните и местни власти. Причините за наличието на пустеещи земи са от различен характер, но могат да се обобщят в следните групи:
- като резултат от процеса на възстановяване собствеността върху земята – изключително раздробената и разпокъсана собственост, голям брой собственици върху един имот с различно местоживеене, занимания с дейности различни от земеделието, нисък размер на рентата, изплащана от кооперации и арендатори, ниска цена на земеделската земя, липса на финансови средства у земеделските производители за използване на съвременни технологии и техника;
- икономически – ниска принадена стойност и липса на икономически интерес;
- демографски – ниско търсене, вследствие обезлюдяване на населените места от полупланинските райони – селата Кривини, Бърдарево, Голица, Булаир.
Споменато по-горе, горските територии заемат най–голяма част от територията на общината – 285 331 дка, или 50,6 %. Най-голяма част от горските територии на общината са разположени в землищата на с. Голица, Горен чифлик, Гроздьово.
Населените места и другите урбанизирани територии са с обща площ 17 979 дка /3,7% от общата площ на общината/. Най–голяма е селищната територия на гр. Долни чифлик. – 2 787 дка.
Територията на водните течения и водните площи заема 5881 дка.
Поливните площи представляват 32% от обработваемата земя. Напояването се осъществява от язовири, микроязовири и реки. Осъществяват се следните видове начини на напояване съществуват следните видове: гравитачно - преобладаващо, стационарно дъждуване, полустационарно дъждуване и др.
Изводът, който може да се направи е, че в общината трябва да се предприемат действия по оползотворяване на почвения потенциал и предотвратяване изоставянето на земеделските земи. Това може да бъде постигнато чрез въвеждане и развитие на биологично земеделие – алтернативна форма на земеделието, чрез която може да бъде постигнат баланс между производството на хранителни продукти, превенция на околната среда и увеличаване на заетостта в общината. Биологичното земеделие позволява да бъде запазен и възстановен почвения профил, да бъдат стабилизирани почвените екосистеми и да бъде постигнато устойчиво развитие на селските райони.
Биоразнообразие
В територията на общината изцяло се включва Териториално поделение Държавно ловно стопанство – Горен чифлик.
Средногодишното ползване на главните сечи е 39 560 м3, а на отгледните сечи- 25 150 м3. Годишно се залесяват 29,4 ха топола, акация, липа и ясен. Една част от територията се използва за паша на едър и дребен рогат добитък, а друга - за диворастящи билки и горски плодове, към които проявяват интерес немалка част от местната общност – билкарите.
Ежегодно се извършват почвоподготовка, отглеждане и попълване на култури, осветления, прочистки без материален добив, подпомагане естественото възобновяване. Санитарните мероприятия са свързани с инвентаризация за нападения от вредители и болести и извеждане на санитарни сечи.
Горските територии в община Долни чифлик са 285 331 дка – лесистостта на общината е 58%. Горите са предимно дъбови, по-малко букови и смесени широколистни гори, а по поречието на р. Камчия – лонгозни гори от ясен, бряст, явор и клен. Горските системи в района на р. Камчия са нарушени поради естественото природно намаление със сладководни води, обезводняване с тях и засоляване на подпочвените води, довели за изменение на флората и фауната.
Около устието и долното течение на река Камчия е характерна лонгозната гора от полски ясен /Fraxinus oxycarpa/, дръжкоцветен дъб /Quercus pedunculiflora/, полски бряст /Ulmus minor/, полски клен /Acer campestrе/ и черна елша /Alnus glutinosa/, с подлес главно от обикновен глог /Crataegus monogyna/, обикновен дрян /Cornus mas/ и кучи дрян /Cornus sanguinea/, често в съчетание с мезофилна и хигрофитна тревна растителност (Бондев, 1991). Характерни тук са певдолианите представени от повет /Clematis vitalba/, скрипка /Smilax exelsa/, гърбач /Periploca graeca/ и др. Заблатените територии сред гората, както и няколкото малки блата между нея и пясъчните дюни са обрасли главно с тръстика /Phragmites australis/ и теснолистен папур /Typha angustifolia/. Храстовите съобщества са съставени главно от драка /Paliurus spina-christi/, обикновен глог /Crataegus monogyna/, птиче грозде /Ligustrum vulgare/. Пясъчните дюни са покрити с псамофитни (сухоустйчиви) тревни съобщества с преобладаване главно на класник /Leymus racemosus/, песъчар /Ammophilla arenaria/, борзеанов игловръх /Alyssum borseanum/ и др.
Нарушени са и горските екосистеми в резерват “Камчия”, поради обезводняване и засоляване на подпочвени води и почви, довели до изменения на флората и фауната, което е несъвместимо със статута на защита и значението на резервата.
Нарушенията в горските екосистеми са предизвикани допълнително и от пожари, незаконна сеч, паша без позволително или на забранени места, незаконно разораване на площи, незаконно строителство в горския фонд. Защитени растения на територията на община Долни чифрик са: блатно кокиче, бял оман, благун, дъб, бук и габър. Техните местообитания попадат в защитените територии.
Общината попада в Черноморския зоогеографски район. Тук средиземноморското влияние върху фауната е доста силно. При редица групи насекоми, средиземноморските видове преобладават над евросибирските и европейските. Така при скакалците, те са 41%, при полутвърдокрилите се увеличават на 53% и при мрежокрилите (Neuroptera) достигат 54%.
Още по-голям е техният състав при халофилните и халоби онтните водни полутвърдокрили – до 72%. Явното преобладаване на такива видове до н. Емине на север сочи, че Стара планина, въпреки малката височина, е и тук една доста стабилна биогеографска бариера. По отношение на гнездящите птици този район има няколко характерни особености. Тук 42,2% от тях спадат към пойните видове, което се наблюдава само в Дунавския район. В процентно отношение пък видовете от евросибирския комплекс (21,7%) са на последно място сред всички зоогеографски райони. Като цяло орнитофауната се характеризира с висока степен на обособеност и това се дължи на редица специфични черти в условията на жизнената среда.
Една от най-важните особености на района е наличието в него на много, и то изключително редки видове, които за нашата страна са познати само тук. Това са около 500 вида безгръбначни, намерени в по едно находище, и то в малобройни популации. По този си показател районът е на първо място сред останалите зоогеографски райони. Повечето от тези видове се срещат само по Северното крайбрежие (до н. Емине на юг).
В района на “Камчийска планина” са установени 189 вида, от които 47 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 81 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 9 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 22 вида, в SPEC3 – 50 вида.
Мястото осигурява подходящи местообитания за 63 вида, включени в Приложение № 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 56 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Камчийска планина е разположена на прелетния път Via Pontica и има международно значение като типично “място с тесен фронт на миграция” за прелитащите над нея реещи се птици – щъркели, пеликани и грабливи птици. Мигриращите птици се концентрират да преминават Стара планина именно в тази част, поради това че е най-ниската и лесна за преминаване преграда. Гористата част се използва главно от мигриращите грабливи птици, за хранене и нощуване. Районът на язовир Цонево е един от малкото в страната където гнезди орелът рибар /Pandion haliaetus/. Камчийска планина е едно от най-значимите места в страната за осояда /Pernis apivorus/, малкия креслив орел /Aquila pomarina/, малкия орел /Hieraaetus pennatus/, ловния сокол /Falco cherrug/, горската чучулига /Lullula arborea/, козодоя /Caprimulgus europaeus/, градинската овесарка /Emberiza hortulana/, полубеловратата мухоловка /Ficedula semitorquata/, както и за четири вида кълвачи – средния пъстър /Dendrocopos medius/, сирийския /Dendrocopos syriacus/, черния /Dryocopus martius/ и сивия /Picus canus/. По време на миграция и зимуване в язовирите на Камчийска планина се струпват значителни количества водолюбиви птици, които спират там по пътя си към влажните зони на юг от Стара планина. Там е установен да зимува също и световно застрашеният къдроглав пеликан /Pelecanus crispus/.
В района на заливните гори край Камчия са установени 237 вида птици, от които 53 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 101 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 7 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 25 вида, в SPEC3 – 69 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 82 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 76 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. В комплекса гнездят в значителна численост сивия кълвач /Picus canus/, черногърбото каменарче /Oenanthe pleshanka/ и полубеловратата мухоловка /Ficedula semitorquata/, поради което мястото e едно от най-важните за тези видове в Европа. Полубеловратата мухоловка е представена тук с най-плътната си популация в България. Комплексът е едно от трите места по българското черноморско крайбрежие, където гнезди морския орел /Haliaeetus albicilla/. Камчия се намира на миграционния път Via Pontica и разнообразието от птици по време на прелет тук е много голямо.
Горските масиви се използват за почивка от големи количества грабливи птици. Ежегодно по време на миграциите могат да се наблюдават прелитащи ята бели щъркели /Сiconia сiconia/, къдроглави пеликани /Pelecanus crispus/ и розови пеликани /Pelecanus onocrotalus/, както и ливаден дърдавец /Crex crex/, представители на чапловите, дъждосвирцовите и пойните птици. Разливите югозападно от резервата имат особена стойност като зимовище на пойния лебед /Cygnus cygnus/, голямата бяла чапла /Egretta alba/ и червеногушата гъска /Branta ruficollis/. През зимата в неголеми количества в района се задържа малкият корморан /Phalacrocorax pygmeus/.
Характерна черта на този район са и многото ендемити, и то почти изключително сред надземната фауна. По Южното Черноморско крайбрежие вече са установени окало 120, а по Северното – 85 такива ендемични видове, и то почти изключително от безгръбначните животни – охлюви, сухоземни мокрици, паяци и бръмбари. Произходът на повечето от тези ендемити е от Понтийската област, която в недалечното минало е била отделена от съседните си области. От друга страна, тук са установени изключително малко реликти – само няколко вида безгръбначни.
Преобладаващите видове дивеч в ловните райони “Лонгоз”, “Самотино” и комплекс “Горска барака” са благороден елен, сърна, дива свиня, заек, яребица, шаран, каракуда. В ДЛ Старо Оряхово обект на ловен туризъм са дива свиня и бекас. В ДДС “Шерба”, с. Горен чифлик обект на ловен туризъм са елен, дива свиня, сърна, муфлон и бекас.
Защитени територии и природни забележителности
На територията на общината са регистрирани 20 защитени територии с обща площ 1 800 ха, 3 резервата и 3 защитени местности.
• Биосферният резерват „Камчия“ е обявен за обект под закрилата на ЮНЕСКО. Обхваща площ от 842 ха. Територията му включва вековните лонгозни гори в долното течение на Камчия, в землището на село Старо Оряхово и е създаден да охранява най-представителната гора от този вид на Европейския континент. Уникалните климатични и почвени условия създават изключително богатство от дървесни и растителни видове, сред които се открояват вековните полски брястове, остролистият ясен, летният дъб, полският клен и др., някои от които достигат височина 35 – 40 m;
Най-характерната особеност на лонгозната гора са периодичните заливания, свързани с измененията на нивото на р. Камчия.
Биологичното разнообразие в резервата е впечатляващо. Общо висшите растения, установени в лонгозната гора и заблатените територии в нея, са 245 вида. Камчийският лонгоз е единственото известно находище на българския ендемит грудеста горва. Също така се срещат застрашените от изчезване лъскаволистна млечка, блатно кокиче, блатен телиптерис, северница.
Река Камчия и азмаците се обитават от 39 вида риби, от които 31 са постоянни, а 8 - временни обитатели, навлизащи от морето. Част от тях са редки и застрашени от изчезване. Такива са брияната, змиорката, деветиглената бодливка, трииглата бодливка, шаранът, кавказкото попче, върловката и др.
Общо на територията на резервата се срещат 14 вида земноводни и влечуги, установени са 26 вида дребни бозайници. Интерес представлява кафявата горска полевка, която обикновено се среща в широколистните гори в България над 800 м н.в. Досега по Черноморието е установена само в района на Камчия и Ропотамо. Друг вид в природозащитно отношение е видрата, включена в Европейския червен списък.
Изключително голямо е значението на цялата територия по отношение на орнитофауната. В района са установени 258 вида птици, което съставлява 66% от общо установените в България видове. Отбелязани са 118 вида птици с неблагоприятен европейски природозащитен статус, от които 32 вида гнездят.
Общо 47 вида гръбначни животни от фауната на резервата са включени в Червената книга на България.
Поради голямото си природозащитно, екологично и научнопрактическо значение резерват “Камчия” получава международно признание през 1977 г., когато е включен в световната мрежа от биосферни резервати в рамките на програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО за опазване на най-представителните екосистеми на планетата.
• Резерватите „Вълчи преход“ – разположен северно от село Голица (44 ха) и „Киров дол“, разположен северозападно от село Солник (51 ха), опазват типичните за района смесени гори от бук, дъб, габър и цер с тяхната богата фауна.
• Ловното стопанство „Шерба“ е разположено по северните склонове на Камчийска планина, между селата Гроздьово и Голица, сред типичните за този край широколистни гори. Известно с богатите си популации от елени, сърни, диви свине и муфлони, то привлича почитатели на ловния туризъм от много страни.
• Защитената местност „Камчийски пясъци“ е част от най-дългия плаж по Българското Черноморско крайбрежие, който се простира от устието на река Камчия до село Шкорпиловци, където пясъците са формирали уникални дюнни системи с височина до 18 – 19 m, покрити със специфична рядко срещана растителност.
• Защитената местност „Орлов камък” се намира в землището на гр. Долни чифлик. Защитава находище на божур и останки от степни гори от Южна Добруджа и важен за науката и културата водопад.
В територията на общината се намира и природната забележителност „Находище на бял оман” е едно от местообитанията на рядко срещаното в североизточна България лечебно растение бял оман, записано в Червената книга на Р България.
Очевидно е, че изложените по-горе общи характеристики на територията, очертават ясно профила на общината. Някои от тях са уникални не само за територията на страната, но представляват част от европейското и световно културно наследство и биоразнообразие.
Те идентифицират силните и слабите страни на територията по следния начин:
Резонно е да се стартира със СИЛНИТЕ страни, защото в конкретния преглед те са далеч по-многобройни, притежават несъмнено по-значима относителна тежест и указват ясно насоките, действията и мерките, които следва да приеме настоящия План.
а/. територията на общината е с изключително добро месторазположение – в подстъпите на Източна Стара планина, с излаз на брега на Черно море по най-дългата за крайбрежието ни непрекъсната плажна ивица от 10 км, в непосредствена близост до черноморската ни столица Варна /отстояние от 38 км/, което осигурява лесен и бърз достъп до областния център. Като територия е втора по големина със своите 489 093 кв. км – площ, напълно достатъчна за стопанско развитие на общината и осигуряване на по-добри условия на живот.
Наличието на седемнадесет населени места – шестнадесет села и един град/общинският център/са с близко отстояние, което намалява средната продължителност на пътуването от едно до друго населено място, т.е. пести време и средства. Не на последно място са и застроените четири курортни комплекса на черноморския бряг, които осигуряват работни места, пласмент на селскостопанска продукция и услуги от местната общност. Специфичният климат на територията осигурява по-дълъг курортен сезон за почиващи предимно от средната класа български и чуждестранни туристи. Изложеното до тук налага заключението, че от гледна точка на местоположение и географска характеристика, местната общност може да черпи само позитиви.
б/. природните ресурси са друга благоприятна предпоставка за общината.
Релефът е разнообразен, като преобладава полупланинския ландшафт. Това разнообразие се допълва от Долнокамчийската долина, наличието на множество речни и морски тераси и споменатата дълга плажна ивица. От почвите преобладават чернозема и планинско-ливадните, като липсват промишлени замърсявания. Територията е изключително богата на води и попада изцяло в границите на Черноморския водосборен басейн. Реките „Камчия“ и „Фандъклийска“, с множеството си притоци, наличието на пет средномащабни язовира, осигуряват изобилие на сладководна вода за битова, селскостопанска и промишлена употреба. Поземленият и горски фонд са значими и създават благоприятни предпоставки за широк спектър от дейности и занаяти. Една от най-ценните характеристики на района е изключително богатото биоразнообразие. Територията попада в Черноморския зоогеографски район и е изключително богата на растителни и животински видове. Някои от тях са включени в Червената книга на България от 1985 год. Защитените територии и природни забележителности са запазена марка за общината. Налице са над 20 защитени територии с обща площ около 1 800 ха, три резервата и три защитени местности. Най-значимият от тях е биосферен резерват „Камчия“ с площ 842 ха, намиращ се под закрилата на ЮНЕСКО. В него преобладават лонгозните гори и е изключително богат на дървесни, растителни и животински видове. Тук се намира и известното Ловно стопанство „Шерба“.
Тези природни ресурси правят територията уникална с възможностите за развитие в най-разностранни стопански и културни насоки.
Изключително благоприятни условия за развитие на земеделие – растениевъдство и животновъдство. Характеристиките на основните земеделски площи, наличието на практически неизчерпаем сладък воден ресурс, в съчетание с умерено-континенталния климат с ясно изразено черноморско влияние са изключително благоприятни предпоставки за модерно поливно земеделие, производство на значителен обем и брой селскостопански продукти, които могат да се преработват във фабрики и цехове с по-малък капацитет, което ще даде тласък за развитие и на леката промишленост. В допълнение към изложеното – същите благоприятни предпоставки са налице и за животновъдството: отглеждането на едър и дребен рогат добитък в по-голяма част от годината в природни условия, поради наличието на полупланински пасища и ливади и изобилие на вода.
Дърводобивът и дърбопреработката е следващ основен отрасъл, който трябва да се доразвие и модернизира. Естествено е, че споменатите природни дадености следва да се експлоатират съобразно изискванията на екологичното законодателство.
Туризмът в почти всичките му разновидности – морски, ловен, риболовен, еко-, спа-, балнеолечебен и рекреационен, таласотерапия също подлежи развитие и надграждане. Наличието на термални минерални извори край с. Шкорпиловци предполагат възможно най-бърза реакция по създаването на предпоставки за лечение на сърдечно-съдови, опорно-двигателни, неврологични, гинекологични, дихателни, кожни и обменно-ендокринни заболявания. В пряка връзка с този отрасъл се явяват недостатъчно добре развитите хотелиерство и ресторантьорство, като на потенциалните кандидати се предоставя пълна и достъпна информация за съществуващи финансови възможности и евентуално им се предоставят местни данъчни облекчения.
В по-дългосрочен план следва да се направят разработки за ефективното използване на локализираната газонефтена област, находяща се на територията, както и на съществуващите каменни и пясъчни кариери.
в/. налице са благоприятни предпоставки за развитие и от гледна точка на историческата свързаност на територията. Открити са местообитания от най-стари времена – ранна християнска базилика, защитни стени, като част от защитната система на Юстинионова Византия, през тази територия е минал древния път Анхиало-Марционопол. Освен артефакти от ранна християнска епоха и от времето на Източната Римска империя, са открити следи от похода на Владислав Варненчик /1443-1444 год./и турско присъствие от времето на султан Мурад Втори. Принципно погледнато, в най-новата ни история местното население е свързано преди всичко с областния център Варна и промишления гр. Девня.
Слабите страни за територията са твърде по-малък броя, а повечето бързо преодолими, стига да е наличен паричен ресурс.
а/. основателна тревога буди обстоятелството, че голяма част от наличните земеделски територии се изоставят, не се обработват и по относителен дял с наличния земеделски фонд, общината е с една от най-високите стойности сред общините във Варненска област. Продължава отчетливата тенденция за намаляване размера на обработваемите площи. Наложително е да се предприемат действия по оползотворяване на почвения потенциал, като напр. развитие на биологично земеделие;
б/. констатираните нарушения в развитието на горските екосистеми в резерват „Камчия“, поради обезводняване и засоляване на подпочвените води и почви е тревожен факт, който изисква предприемане на незабавни мерки, съвместно със специализираните държавни институции.